Как да преодолееш FOMO синдрома и да бъдеш щастлива

Vivian Derma Полезни съвети

The Fear of Missing Out (FOMO) е накратко страхът да не изпуснем нещо. Каквото и да е, щом познати и приятели го правят, може би и ние трябва да го пробваме. Изследване на ScienceDirect от 2016-а година описва феномена като „неприятното и понякога всепоглъщащо усещане, че изпускаме нещо – че връстниците ни правят (докъдето се простира знанието ни) или имат нещо в повече или по-добро от нас“.

В последвалото проучване, три четвърти от запитаните младежи отвръщат, че са изпитвали подобно чувство. Постоянно скролване в социалните мрежи – най-често при събуждане, преди заспиване и по време на хранене, прекалена заетост, отказ от дадена уговорка поради шанса за по-добра потенциална такава. Само част от признаците, че FOMO се промъква в ежедневието ни, тихо и незабелязано, с възможност да доведе и до психични проблеми, ако не се погрижим за елиминирането му.

Синдромът има силата да накърни както социалните, така и работните ни отношения. Продуктивността спада, когато проверяваме Фейсбук през десет минути, за да сме сигурни, че някой приятел не кара сърф в Австралия, докато ние се морим с осем-часова смяна. Връзката с най-близките ни хора изтънява, ако постоянно отбиваме опитите им за среща на живо, защото „може да изскочи някое парти или пък да са отворили ново готино място, за което не знам, а трябва да посетя“. Истина е, FOMO e синдромът на днешното консуматорско общество. Всекидневно сме заливани от безброй възможности за дейности – а хватката на дигиталната свързаност е достатъчно силна, за да ни внуши, че можем да изпуснем нещо наистина важно във всеки един момент. Но трябва ли непременно да сме подвластни на подобно отношение от самите себе си. (С лека ирония в интонацията.)

Поставяме си цели, а не просто желания

Първа стъпка – яснота! Когато съзнаем своите приоритети, те ни позволяват да мислим за себе си. Колкото и банално да звучи, въпроси като: „Нещото, което ми се предлага в момента, ще допринесе ли за щастието ми? За бизнеса ми? За спокойствието?“ могат да изчистят доста всекидневни главоблъсканици. Ако отговорът е положителен – действаме. Ако не, просто продължаваме с деня си. Звучи по-елементарно на хартия, отколкото в реалност, това е ясно. Особено ако веднъж сме попаднали в клопката на FOMO. Но пък сме чували, че откъсването от токсични навици било приятно.

След целите идват и действията

Всяка цел се нуждае от адекватни действия, за да постигне пълна форма. И дори и според стари български вицове денят да разполага с двайсет и пет, шест или седем часа, истината е друга. В забързания начин на живот е от изключителна важност да намерим заниманията, които ни обогатяват. Най-важните ни проекти идват на първо място.

Ясно ми е какво изпускам, но нямам проблем с това

Всяко „да“ в отговор на въпрос идва с мисловно „не“ за друго възможно действие. Ще дойда на концерта, но така няма да си завърша проучването. Ще изляза в парка, наместо да довърша работните задачи преди понеделник. Ще пиша цяла нощ, вместо да поспя. И двата края на предходните дилеми имат своя собствена тежест. В ядрото си, стойността им е равна. Променливите идват от възприятието на всеки отделен човек.

За едни концертът, прерастващ в разходка в парка и тракане по клавишите до сутринта е перфектния ход на един уикенд. За други се изразява в немислими нерви и постоянно притеснение. Ключът се крие в приемането на уникалната ни същност и разпознаването на нещата, които ни карат да се чувстваме добре и на място. Няма универсална формула за невероятен живот, сами го изграждаме за себе си. Научим ли се да отказваме неползотворни предложения, ще кимаме още по-утвърдително спрямо тези, които изграждат щастието ни.

Богатият мироглед отбива FOMO в зародиш

Колкото по-ясно осъзнаваме какво ни тласка напред, толкова по-лесно намираме сили да отбием идеи, които не ни прилягат. И да, до достигането на тази фаза ще преминем през десетки, понякога стотици, опции, които противоречат с идеологията ни, развита впоследствие. Но в това няма нищо плашещо. Всички започваме като пеленачета и растем, за да се превърнем в отговорните възрастни, които ни се иска да бъдем. В очите на вселената, времето и Кърт Вонегът обаче, винаги ще си останем бебета. Така че не се плашете, ако обичате да хапвате с лигавник, правете го, какво като сте във верига за бързо хранене и колегите ви гледат странно.

За финал оставяме четири простички въпроса, които спомагат неимоверно в борбата с FOMO.

Четирите въпроса

1. Наистина ли ми се ще да правех това нещо?

2. Казва ли ми това чувство, че трябва да променя нещо?

3. Жизнено важно ли е за мен това, в този момент?

4. Правилна репрезентация на реалността ли е това?